Човек на мира, човек на войната

Затова не е изненадващо, че арабските медии реагираха с неприкрито задоволство. "Престъпленията и кланетата, които извърши, са свидетелства за безпрецедентен расизъм и кръвожадност. Той си заслужи прякорите Дракула, Гладния вълк и Военнопрестъпника, въпреки че неговите хора го възприемат като национален герой в светлината на постиженията, които им донесе, за сметка на арабската и палестинска кръв", написа египетският всекидневник "Ал Масри ал Яум".

Може би повече от всеки друг израелски лидер Шарон бе възхваляван и мразен в еднаква степен. Действията му на бойното поле и после на политическата арена помогнаха да оформи както модерната израелска държава, така и отношенията с палестинците. От момента, когато участва във войната за независимост на Израел през 1948 г., до изпадането му в кома през 2006 г., няма важен момент в историята на страната, в която той да не е играл роля, като голяма част от кариерата му минава под знака на единоборството с палестинския лидер Ясер Арафат.

Военният, който стана политик

"Никой не може да ме поучава за нуждата от мир. Аз съм този, който е бил в тези битки. Затова аз съм човекът, който може да ги предотврати", казва приживе Шарон. И наистина той е участвал във всички пет войни от основаването на израелската държава, печелейки си репутация на безстрашен войник и брилянтен стратег. В бойните действия през 1967 и 1973 г. има ключова роля за успехите на Израел, а като министър на отбраната през 1982 г. Шарон стои зад израелската инвазия в Ливан, имаща за цел да разгроми бойците от Организацията за освобождение на Палестина, базирани там. Той е поддръжник на строежа на селища в окупираните палестински територии и инициатор на построяването на спорната ограда на Западния бряг, която трябва да спре палестинските атентатори самоубийци.

Става премиер през 2001 г. и управлява по време на някои от най-бурните епизоди в израелско-палестинската история, включително Втората интифада (избухнала през 2000 г. след негово противоречиво посещение в Йерусалим на второто най-свято за мюсюлманите място, което е свещено и за евреите) и последвалият твърд израелски военен отговор. През 2005 г. нарежда едностранно изтегляне на войници и заселници от Газа въпреки голямата съпротива в Израел. Това става месеци преди да претърпи масиран инсулт, сложил край на кариерата му.

Шарон владее вътрешната политическа сцена както с безкомпромисното си физическо присъствие, така и с твърдата си риторика. Той сменя военната кариера с политическа и влиза в Кнесета, но според противниците му не е изоставил бруталните армейски тактики. Въпреки че имиджът и популярността му пострадаха след обвиненията, че носи отговорност за кланетата в Ливан, и това го праща за известно време в миманса на израелската политика, Шарон заема няколко министерски поста. Това продължава до момента, когато е избран за лидер на своята партия "Ликуд" и две години по-късно печели премиерското място. Получава подкрепата на гласоподавателите заради обещанията си за мир и сигурност за израелците, но среща трудности в постигането на тази илюзорна и до днес цел.

Уморен от опозицията в собствената си партия заради започналото изтегляне от Газа, през 2005 г. той напуска "Ликуд" и сформира центристката партия "Кадима", като обяснението е, че иска да си даде повече пространство за маневри при договарянето на мир с палестинците. Но какво е искал и можел да постигне израелският воин никога няма да стане ясно, тъй като в началото на следващата година изпада в кома, от която така и не се събужда.

Краят на един ястреб

Израелският историк Том Сегев твърди, че Шарон ще бъде запомнен като основател на нацията, но много от неговите действия като военен и държавник остават дълбоко противоречиви. "Той беше политически войник и военен политик и тази комбинация от милитаризъм и национализъм формира неговото наследство, което много хора, включително и аз, намират за по-скоро вредно, отколкото полезно", твърди историкът пред британската ВВС.

Като един от последните държавници от епохата на създаването на Израел Шарон разбира добре региона и вижда своята роля като защитник на еврейската държава, в която така пламенно вярва. Сега с подновяването на преговорите между палестинци и израелци неговата смърт повдигна дебата дали нещата можеха да се различни, ако той бе имал възможност да продължи. И най-вече дали негови последни действия не са предполагали мир. Решението му за изтегляне от Газа промени политическия пейзаж и бе шокиращ обрат за човек, който бе наричан Кръстника на заселниците. Но то е разглеждано от някои анализатори по-скоро като опит да дефинира, по правилата на Израел, границите на държавата.

Сред тях е Даниъл Лийви - директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка към Европейския съвет за външна политика, според когото Шарон всъщност никога не е прегръщал мира, а с изтеглянето от Газа е заобиколил преговорния процес и е циментирал хватката на Израел над Западния бряг. "Важно е да се помни, че Газа съставлява едва 6.14% от територията на палестинската държава на основата на границите от 1967 г. и премахването на заселниците оттам бе придружено от по-голяма експанзия на Западния бряг. Така Израел затегна контрола си там и в Източен Йерусалим", обяснява Лийви пред "Капитал". Според него Шарон е дал малко с цел да си спечели повече свобода да избегне преговорите с палестинците, по отношение на които е отявлен скептик, докато същевременно си запази подкрепата на Запада.

Проф. Ави Шлайм от University of Oxford също смята, че Шарон е действал унилатерално, като единствената му цел, когато идва на власт през 2001 г., е да елиминира решението на проблема, базирано на създаването на две държави, и да определи едностранно границите на Израел. Нареждането му за изтегляне в голяма степен е намалило изгледите за договор с палестинците, тъй като е целяло да замрази политическия процес и да запази статуквото на Западния бряг. "Шарон винаги е бил ревностен еврейски националист, радикален хардлайнер и свиреп десен ястреб. Той също така показва последователно предпочитание към силата пред дипломацията в отношенията с арабите. По време на изборната кампания през 2001 г. той опита да се представи като човек на мира, но той е човек на войната открай докрай", пише Шлайм в свой анализ за Open Democracy.

Въпреки че бе извън обществения и политически живот цели осем години, не може да се отрече, че Шарон все още хвърля дълга сянка. Той умря, мразен от враговете на Израел. Но има много негови сънародници, които ще кажат, че дълбочината на тази омраза всъщност е мерило за успеха, с който той винаги е бранил държавата, на която така предано служи.

Автор : Капитал Преглед на оригинала